Спонсорирано от:

 

Dreyfus Health Foundation 

DHF, 205 East 64 Street, Suite 404 

New York, NY 10021

Fax #  212-371-2776

E-mail: Postmaster@thf.org

Web page: http://www.dhfglobal.org



НОВИНИ

 

Дукталните подходи за оценка и третиране на жени с висок риск за развитие на рак на млечната жлеза

 

 Проекти от семинар София, юни 2003 г.
 

Съобщение

 

До всички участници в семинари по програмите на Здравна фондация “Драйфус” в България и абонати на бюлетин “Комуникации за по-добро здраве”

 

Драги приятели,

 

През 2004 година се навършват десет години от стартирането на програмите на Здравна фондация “Драйфус “ в България.

Ако искате да споделите вашите постижения и опит по работата на проекти от програмата и техни продължения, свои впечатления или препоръки, както и предложения за бъдеща съвместна дейност, пишете ни на посочения електронен адрес - abh-psbh-bg@el-soft.com, или на адрес: ВМИ – Плевен, ул. “Климент Охридски”№1, ст. 271, 5800 Плевен.

Очакваме вашите писма!

 

От Управителния съвет на Сдружение за по-добро здраве, координатор на програмите на Здравна фондация “Драйфус” в България

 

 

НОВИНИ

 

На 6 февруари в НСБАЛО - София се проведе семинар за проследяване на работата по проекти, разработени по време на семинар, проведен в София през юни, 2003 година. Обсъдено бе какво е извършено и постигнато по следните проекти:

·        Информационно образователна програма за високо специализирани изследвания в ОНМ към МДОЗС Враца – ЕООД - Анжела Младенова

·        Преодоляване на страничните действия на химиотерапията при онкологично болни - Анета Алексиева

·        Създаване на информационен център в НСБАЛО – ЕАД за следдипломно обучение на медицински специалисти по онкопалиативни грижи - Елена Христова

·        Практическо обучение на студенти от Медицински колеж “Й. Филаретова” към МУ – София за оказване на палиативни грижи - Емилия Кикарина

·        Създаване на информационно - образователен център в Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Враца - Каролина Костова

·        Информиране на онкоболните и техните семейства за правата и социалните придобивки - Мая Георгиева

·        Обучителна програма за пациенти с уростома - Петя Найденова

·        Намаляване броя на недиспансеризираните онкоболни - Янка Живкова

·        Обучителна тренингова програма за безопасен секс за хора с психични страдания, домуващи в защитено жилище в гр. София - Румяна Стоянова

·        Намаляване на стреса по време на палиативно лечение на пациенти с рак на белия дроб - Валентина Костова

·        Обучение на трахеостомирани болни за самообслужване - Синаница Стаматова

·        Снижаване на нивото на стрес при медицинския персонал с онкологично заболяване в НСБАЛО - Ленка Атанасова

·                 Образователна програма за профилактика на декубитус сред близките на болни с двигателен дефицит - Детелина Станчева

 

В Плевен се проведе еднодневен семинар  за фасилитатори и координатори на мероприятия по програматата “Решаване на проблеми за по-добро здраве” от:

 

·        Плевен – доц. Мария Александрова, доц. Анжелика Велкова, доц. Мария Средкова, заместник-ректор по научно-изследователската работа във ВМИ – Плевен, Янка Цветанова, д-р Румен Стоянов, Поля Живкова, Макрета Драганова, д-р Магдалена Балашкова, Евгения Димитрова, Людмил Николов

·        Стара Загора – Слава Русева

·        Русе – д-р Пламен Панайотов, Евелина Ванкова

·        Варна – доц. Людмила Ангелова, Гергана Момова

·        София – Елена Христова, Емилия Кикарина

·        Габрово – Нели Тодорова

Под ръководството на доц. Вили Нишева от ВМИ – Плевен бе проведен тренинг за подходи на работа по време на семинари по програмата. Обсъдени бяха и бъдещи мероприятия по програмите в България.

 

На 16 март в Габрово бе проведена среща, в която участваха представители на ръководството на МБАЛ – Габрово, Белодробна болница, БЧК, Районен център по здравеопазване, Община Габрово, Съюз на слепите, Съюз на инвалидите, ХЕИ – Габрово. Бяха обсъдени подробности за участието на представители от лечебните заведения, местните власти и неправителствени организации в семинар “Инициатива за по-добро здраве- Габрово ІІ” през юни 2004 година. Определени бяха приоритетите и механизмите за сътрудничество по реализиране на проектите на участниците в семинара.

 

От 23 до 25 април в Плевен се проведе семинар “Решаване на проблеми за по-добро здраве”, организиран от Здравна фондация “Драйфус”(САЩ),  Сдружение за по-добро здраве – Плевен и Висш медицински институт – Плевен.

Семинарът бе открит от доц. Петьо Бочев, заместник-ректор по учебната дейност на ВМИ – Плевен.

В работата на семинара участваха международните фасилитатори г-жа Шийла Куин (Великобритания) – консултант по сестрински програма на Здравна фондация “Драйфус”, г-н Паул Флореа – координатор на програмите на Здравна фондация “Драйфус” за Румъния и доц. Мария Телишевска от Медицински университет – Лвов, Украйна, както и българските фасилитатори ст. пр. Янка Цветанова, доц. Анжелика Велкова, д-р Магдалена Балашкова, г-жа Макрета Драганова (ВМИ – Плевен), г-жа Евгения Димитрова (Медицински колеж – Плевен), г-жа Емилия Кикарина (Медицински колеж – София). С тяхна помощ студенти по медицина и от медицински колежи от Варна, Велико Търново, Добрич, Плевен, Русе , София и Стара Загора подготвиха следните проекти:

·        Програма за преодоляване на социалната изолация на психично болни - Мартин Йоцов, Медицински университет, Варна

·        Здравно-образователна програма за правилна диета за деца на възраст 12-13 години – Теодора Маринова, Медицински университет, Варна

·        Програма за намаляване броя на пушачите сред деца на възраст 12-14 години – Боряна Христова, Медицински университет, Варна

·        Психична подготовка на близките на психично болни за справяне с проблема “Болен в семейството” – Станимира Тодорова, Медицински колеж, Добрич

·        Здравно-образователна програма за значението на ранното откриване на гинекологични заболявания - Елиз Узунова, Медицински колеж, Русе

·        Здравно-образователна програма за вредата от употреба на психоактивни вещества – Милена Илиева, Медицински колеж, Русе

·        Обучение за безопасни техники за студенти по време на работа в клинична лаборатория – Виктория Бачева, Медицински колеж, Русе

·        Превенция и корекция на леки гръбначни изкривявания при деца от 4 до 6 годишна възраст – Десислава Младенова, Медицински колеж, София

·        Информационна програма относно бъдещите професии за кандидат-студенти в Медицински колеж – Анелия Иванова, Медицински колеж, София

·        Обучение на деца от начална училищна възраст да оказват първа помощ – Aлександра Камушева, Медицински колеж, София

·        Здравно-образователна програма за вредата от тютюнопушенето за студенти – социални работници от Медицински колеж – Надежда Лазарова, Медицински колеж, Велико Търново

·        Здравно-образователна програма за вредата от тютюнопушенето за студенти-първокурсници от Медицински колеж – Камелия Тодорова, Медицински колеж, Велико Търново

·        Програма за намаляване насилието сред ученици на възраст 12-13 години - Мая Патрикова, Медицински колеж, Велико Търново

·        Обучителна и рeхабилитационна програма за деца (11-14 год.) с наднормено тегло – Петя Николова, Медицински колеж, Велико Търново

·        Формиране на основни хигиенни навици при деца на възраст от 2 до 3 години – Жаклина Минева, Медицински колеж, Велико Търново

·        Здравно-образователна програма за подрастващи по въпросите на полово-преносимите заболявания и предпазване от бременност - Крум Крумов, Медицински факултет, Стара Загора

·        Подобряване на двигателната активност на студенти-медици – Георги Маринов, Медицински факултет, Стара Загора

·        Запознаване на ученици от 8 и 9 клас с методите на контрацепция – Галина Кисъова, Медицински факултет, Стара Загора

·        Програма за превенция на плоскостъпие при деца на възраст 3-5 години – Мирослава Никифорова, Медицински колеж - Плевен

·        Програма за изграждане на правилен двигателен режим при бременни – Ивалина Илиева, Медицински колеж - Плевен

·        Здравна просвета за майки относно опасностите от лечение на децата им с антибиотици без предписание – Веселка Маринова, Медицински колеж - Плевен

·        Промоция на кърменето – Ирена Петкова, Медицински колеж, Плевен

·        Здравно-образователна програма за бременни по въпросите на бременността и раждането – Яна Първанова, Медицински колеж, Плевен

·        Организиране на група за взаимопомощ за самотни възрастни хора – Николай Алексов, Медицински колеж, Плевен

·        Обучителна програма за бременни по проблемите на бременността и раждането – Гергана Георгиева, Медицински колеж, Плевен

·        Здравно-образователна програма за бременни по въпросите на бременността и раждането Величка Петкова, Медицински колеж, Плевен

·        Здравно-образователна програма за грижи за бебето за млади семейства Галя Владимирова, Медицински колеж, Плевен

·        Подпомагане на деца от дом за медико-социални грижи за справяне с учебния материал – Христо Бояджиев, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно-образователна програма за ученици от 10 клас – Златина Георгиева, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно-образователна програма по проблемите на полово-преносимите болести и контрацепцията за подрастващи – Калина Порожанова, Висш медицински институт, Плевен

·        Образователна програма за пациенти със сърдечна недостатъчност - Ришаб Кедиа, студент от Република Индия, Висш медицински институт, Плевен

·        Образователна програма по въпросите на сексуалното здраве за деца на възраст 12-13 години – Величка Симеонова, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно образователна програма за вредата от тютюнопушенето по време на бременността – Вероника Гинчева, Висш медицински институт, Плевен

·        Образователна програма за майки с деца до 7 годишна възраст относно опасностите от лечение с антибиотик без лекарско предписание – Гергана Бачева, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно образователна програма за момичета на възраст 17-18 години относно вредата от наркотици, тютюнопушене и алкохол върху плода – Борис Дашков, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно-образователна програма за начините за предпазване от полово-преносими болести – Елица Милева, Висш медицински институт, Плевен

·        Повишаване на физическата активност сред студенти-медици – Тихомир Андреев, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно-образователна програма за вредата от употреба на наркотици за деца на възраст 12-13 години – Лалит Кумар, студент от Република Индия, Висш медицински институт, Плевен

·        Организиране на кампания против тютюнопушенето сред младежи – Виктория Гогошева, Висш медицински институт, Плевен

·        Програма за превенция на употреба на психоактивни вещества сред чуждестранните студенти от ВМИ – Плевен - Сонали Вайд, студентка от Република Индия, Висш медицински институт, Плевен

·        Здравно-образователна програма за вредата от алкохола за деца на възраст 13-15 години – Сашка Гоцевска, студентка от Република Македания, Висш медицински институт, Плевен

·        Програма за подобряване на хигиената в студентското общежитие –Хермине Хаварян, Висш медицински институт, Плевен

·        Организиране на курс за студенти-медици за придобиване на знания и умения за оказване на първа помощ – Гергана Гогошева, Висш медицински институт, Плевен

·        Организиране обучение на студенти-медици за участие в програми по промоция на здравето – Виталий Ризов, Висш медицински институт, Плевен

 

Предстоящо:

·        На 2 юни 2004 г. в хотел “Балкан” - Габрово ще се проведе семинар за проследяване на работата по проекти от семинар за главни и старши медицински сестри, проведен през юни 2003 година в Стара Загора.

·        От 2 до 5 юни 2004 г., също в хотел Балкан – Габрово, ще се проведе семинар “Инициатива за по-добро здраве – Габрово ІІ”, организиран от Здравна фондация “Драйфус”, Сдружение за по-добро здраве – Плевен, ВМИ – Плевен и МБАЛ – Габрово.

 

 

Дукталните подходи за оценка и третиране на жени с висок риск за развитие на рак на млечната жлеза

 

И.Ненов1, Г.Байчев2, В.Ризов1, K.Илиев1, В.Гогошева1

 

1 – Кръжок по хирургия към ВМИ-Плевен

2 – Клиника по Онкохиругия към МБАЛ-Плевен

 

Резюме: Дукталните подходи за диагностика на рака на млечната жлеза включват аспирационна цитология на папилата, дуктален лаваж и дуктоскопия. Тези методи позволяват изследване на дукталните епителни клетки и тяхната микросреда с повишаваща се специфичност и инвазивност. Чрез тези достъпи безопасно могат да бъдат събрани дуктални епителни клетки, достатъчни за цитологично изследване, да бъдат изследвани и титри на различни белтъци, определящи различия в статуса на РМЖ , както и да бъдат визуализирани различните патологични процеси. Чувствителността и точността на тези методи обаче изисква бъдещи проучвания. Основните недостатъци на методите са малкото количество взет материал за изследване и трудностите, свързани с идентифицирането и канюлирането на самите канали.

 Ракът на млечната жлеза (РМЖ) е най-честият злокачествен тумор при жените у нас и в повечето развити страни, като заема второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания. (1) Карциномът произхожда от епитела на гърдата и се асоциира с прогресивни молекулярни и морфологични промени. Тяхното изучаване е важно не само за разбирането на патогенезата на заболяването, но е и в основата на съвременните методи за профилактика и лечение.

До неотдавна на жените с висока предиспозиция за развитие на РМЖ  бе предлагано активно наблюдение (чести мамографии), понижаваща риска хирургия (двустранна субкутанна мастектомия) или участие в клинични проучвания с химиопротективни агенти (най-често антиестрогени). Доказаното значение на пролиферацията и атипичната хиперплазия на епитела на млечните канали, установени цитологично, доведе през последните години до търсене на минимално инвазивни и същевременно достатъчно точни методи за изследване на млечната жлеза. (2,3,7) “Дуктални подходи” е събирателно понятие за няколко техники: аспирационна цитология от папилата (АЦП), дуктален лаваж (ДЛ) и дуктоскопия (ДС), които позволяват събирането на проби от ексфолирани епителни клетки и дуктален секрет, които се изследват цитологично, имунохистохимично и генетично. (6) Освен това, дуктоскопското изследване позволява и визуализация и вземане на биопсия от млечните канали.

Получените по тези начини резултати дават директна информация за вида на клетките и могат да помогнат за индивидуализиране на оценката на риска и изпреварваща диагностика на РМЖ, без да се използват йонизиращи лъчения. Проследявайки целия процес на канцерогенезата, тези методи могат да дадат и много нови данни за нея.

 

Аспирационна цитология на папилата /АЦП/

АЦП е най-простата и най-малко инвазивна техника от всички методи за дуктален подход. (Фиг.1) След почистване на папилата, пациентката се приканва да масажира гърдата си от основата към зърното с напоен със спирт памучен тампон.

След това с всмукваща помпа за гърдата се упражнява вакуум, и при повечето изследвани (60-80%) жени по папилата се наблюдават малки капчици дуктално аспирирана течност /ДАТ/.

 

 

Фиг. 1 Аспирационна цитология

Цитологичното изследване на спонтанно-течащите течности, както и на ДАТ, не са нови техники. Papanicolau и съавтори демонстрират, че папиларна течност може да бъде аспирирана от здрава, нелактираща и небременна жена, и при неговото изследване на папиларна течност от 613 безсимптомни гърди на 412 жени той открива един окултен РМЖ.  Sartorius и съавтори откриват седем клинично и мамографско окултни карциноми от изследвани 1503 жени.

Важно условие за приемането на изследването за адекватно е аспирираната течност да съдържа повече от 10 епителни клетки. При жените, страдащи от бенигнени заболявания на гърдата, се наблюдава далеч по-голямо количество клетки, отделени в ДАТ. Обемът на аспирираната течност обикновено е около 20-30 µl, но са описани и случаи както с 1µl, така и с 200 µl.

Недостатък на АЦП при диагностиката на РМЖ е ниската чувствителност на изследването при клинично здрави жени. Възможно е дори и при успешна аспирация на верифицирана карциномно-болна гърда да се получи отрицателен резултат. Това се обяснява с анатомичната обструкция, която причинява карцинома на канала и оттам липсата на секрет от този канал. Чувствителността на изследването е значително по-висока при преканцерозите и бенигнените заболявания на гърдата.

 

Дуктален лаваж /ДЛ/

ДЛ (Фиг.2) е минимално инвазивна процедура, при която в млечния канал се вкарва фин пластичен катетър с диаметър до 0,9 мм на максимална дълбочина от 1.5 см. Преди тази процедура може да се използва AЦП, за да се провери кои са секретиращите канали, тъй като те се канюлират най-лесно. След това в гърдата се вкарва обикновен физиологичен разтвор и 1% лидокаин. Следва едновременна компресия на гърдата и аспирация на инсуфлирания разтвор.

Фиг. 2 Дуктален лаваж

Въпреки че е по-инвазивен от аспирационната цитология от папилата, дукталният лаваж може да се използува за разделна диагностика на различните млечни канали. Най-честата причина за неуспех на ДЛ е недобрата техника при канюлирането на млечния канал.

      В неотдавна публикувано сравнително мултицентрично изследване са получени следните резултати от АЦП и ДЛ. (вж. Tабл.1)

  

Табл. 1 Цитологични резултати при АЦП и ДЛ

Изследване

ДЛ

АЦП

1.      Адекватност на изследването (>от 10 епителни клетки)

78%

27%

2.      Среден брой клетки получени от изследването

13500 за канал

120 за гърда

3.      Откриваемост на средна атипия

6%

3%

4.      Откриваемост на лека атипия

17%

6%

5.      Открит РМЖ

2 случая (1%)

2 случая (1%)

 

Според опита на Northwestern Memorial Hospital, кандидатки за извършване на дуктален лаваж са жени които имат поне 2 от следните 6 рискови фактора:

-                     възраст над 35 години

-                     фамилна обремененост

-                     първо раждане след 30 годишна възраст

-                     менархе преди 12 годишна възраст

-                     предхождаща биопсия на гърдата по повод фиброкистозна мастопатия

-                     предхождащ РМЖ

 

Дуктоскопия /ДС/

ДС е най-съвременната техника от всички дуктални достъпи. Тя позволява директна визуализация на проксималното дуктално дърво. Недостатъците й са трудностите при локализирането и канюлирането на изходния отвор на млечния канал. Тъй като техниката е доста нова, все още няма литературни данни за чувствителността и специфичността на изследването. ДС може да бъде използвана и за контрол при лумпектомиите. Чрез нея може да се открият неподозирани изменения в каналите - по този начин броят на положителните резекционни линии се свежда от 23.5% до 5%. (5)

За периода декември 2003 - март 2004 в онкологичен център на МБАЛ-Плевен, аспирационна цитология от папилата е извършена при 79 пациентки, а последващ дуктален лаваж е осъществен при 67 от тях (84.8%). Адекватни проби за оценка са получени съответно при 38 (48.1%) и 55 (82.1%). Атипични клетки са установени в 4 случая (5.1%) от АЦП и 13 (19.4%) - от ДЛ (р<0,05)

 

В заключение, интрадуктаният подход предлага много големи теоретични възможности при оценяването на риска и ранната диагностика на РМЖ. АЦП и ДЛ са достъпни, минимално инвазивни и добре поносими техники за изследване на ексфилирани клетки от каналите на млечната жлеза. Като недостатъци могат да се посочат малкото количество течност, отделяна при някои пациентки, недостатъчният брой клетки и фактът, че не всички жени отделят секрет при изследването. На този етап по-ниската чувствителност на АЦП налага дукталния лаваж като основен метод за откриване на клетъчна атипия, особено при високорискови жени. Независимо от по-сложната техника и висока цена, началните резултати от дуктоскопията очертават тя да стане най обещаващото изследване за в бъдеще.

Резултатите от провежданите в момента предклинични студии за интрадуктално въвеждане на лекарствени средства (цитостатици, хормони и др.) ще дадат отговор за възможностите за местно третиране на преканцерози чрез постигане на висока локална терапевтична концентрация с минимална системна токсичност.

 

Книгопис:

1.Dooley WC, Ljung BM, Veronessi U, Cazzaniga M, Elledge RM, O`Shaughnessy JA et al:Ductal lavage for detection of cellular atypia in women in high risk for breast cancer. J Natl Cancer inst. 2001, 93:1624-1632

2. Sauter ER, Zhu W, Fan XJ, et al. Proteomic analysis of nipple aspirate fluid to detect biologic markers of breast cancer. Br J Cancer. 2002; 1440-1443

3. Wrensch MR, Petrakis NL, Miike R, et al Breast Cancer risk in womеn with abnormal cytology in nipple aspirates of breast fluid J Natl Cancer Inst 2001, 93:1791-1798

4. Krishnamurthy S, Sneige N, Ordonez NG, Hunt KK, et al: Characterization of foam cells in nipple aspirate fluid. Diagn Cytopathol 2002, 27:261-264

5. Dooley WC: Ductal lavage, nipple aspiration, and ductoscopy for breast cancer diagnosis.

Curr Oncol Rep 2003 Jan; 5(1):63-5

6. Khan SA, Baird C, Staradub VL, Morrow M.: Ductal lavage and ductoscopy: the opportunities and the limitations.Clin Breast Cancer 2002 Aug; 3(3):185-91; discussion 192-5.

7. Evron E, Dooley WC, Umbricht CB, et al: Detection of breast cancer cells in ductal lavage fluid by methylation-specific PCR Lancet 2001,357 1335-1336

 

 

Проекти от семинар София, юни 2003 г.

 

 

Информационно образователна програма за високо специализирани изследвания в ОНМ към МДОЗС Враца – ЕООД

 

Анжела Младенова

 

Проектът е стартиран през юли 2003г. и е завършен през декември 2003г., със съдействието на ръководството на МДОЗС Враца – ЕООД. За работа по проекта екипът подготвя материали за лекарите –специалисти и брошури за пациентите. Организиран е семинар с лекарите специалисти от Враца, а пациентите са запознати с техническото изпълнение на изследването

В резултат от извършеното по проекта броят на изследваните пациенти от 70 през юни се е увеличил на 86, т.е. 22,8%. Като допълнителен резултат от работата се отчита повишаване компетентността уменията на екипа и подобряване качеството на направените изследвания.

Постигнатите резултати се дължат на разбирането и съдействието на ръководството на МДОЗС и началника на ОНМ Д-р Веселка Вълканова .

Поради естеството на програмата , работата по проекта продължава .

 

 

Преодоляване на страничните действия на химиотерапията при онкологично болни

 

Анета Алексиева

 

Проектът е стартиран през месец септември 2003 г.След уведомяване на ръководството на клиниката и персонала се пристъпи към реализирането на проекта. Изготвиха се информационни брошури за пациентите карти съвместно с д-р Киров и доц. Пейчева. Брошурите съдържаха информация за противотуморните препарати и възможностите да се преодолеят някои от страничните им действия.

Проектът се реализира с помощта на Здравна фондация “Драйфус”, персонала на клиниката и НСБАЛО.

Резултати: до края  на януари 2004 г. са анкетирани 35 болни по време на различен по ред курс на вливания. При болни, за които процедурата е първа, се наблюдава спокойствие, сигурност и вяра, както в самото лечение, така и в себе си. Анкетираните по време на самото лечение съобщават за по-добра поносимост на препаратите.

Проектът се отчита като успешен и продължава.

      

 

Създаване на информационен център в НСБАЛО – ЕАД за следдипломно обучение на медицински специалисти по онкопалиативни грижи

 

Елена Христова

 

Проектът е стартиран през септември 2003г. Установен е контакт с онкологичните центрове в страната и определени координатори за обмен на информация относно провежданите в НСБАЛО курсове за специалисти, работещи в областта но онкопалиативните грижи. Изготвен е и информационен бюлетин с план-програма за предлаганите курсове.

      Разпространена е и анкета за оценяване нивото на информираност на специалистите относно възможностите за участие в тематични курсове.

      Резултати до февруари 2004 година:

      1. През септември 2003 година е проведен извънреден курс с 28 специалисти.

      2. Следствие на подобрената комуникация и информираност, броят на заявките за курсове са се увеличили почти три пъти - от 52 за 2003 година на 145 за 2004 година.

 

 

Практическо обучение на студенти от Медицински колеж “Й. Филаретова” към МУ – София за оказване на палиативни грижи

 

Емилия Кикарина

 

Проектът бе одобрен от директора на Медицински колеж – доц. Манолов, сключи се договор с “Медибул-хоспис” с управител д-р Мутафов,

Проектът е обсъден и с преподавателите по сестрински грижи Подготвени са тематични занятия, които са проведени по време на учебната практика с група от 10 студенти по време на V семестър, а групата е сформирана след лекционния курс по сестрински грижи на тема “Грижи за болни в терминален стадий. Занятията са провеждани три дни в седмицата за три седмици по 6 часа дневно за сметка на регламентирана учебна практика “Грижи по домовете”, касаещи първа медицинска помощ.

Проведени са срещи с г-жа Паприкова от хоспис “Милосърдие” и г-жа Даниела Тошева от хоспис “Филаретова, където се проведе и учебна практика.

С работата по проекта бяха запознати участниците в конференция, организирана от Българска асоциация по палиативни грижи и фондация “Отворено общество” на 5 и 6 февруари 2004 г. Целта на представянето беше да бъдат запознати с проекта и преподавателите от медицинските колежи от страната. Всички бяха единодушни относно необходимостта да се осигурят условия за обучение, което да позволи студентите да придобият знания, умения и навици за работа с терминално болни и да бъдат мотивирани за реализация в отделения по палиативни грижи.

Всички преминали курса на обучение студенти са получили удостоверения от “Медибул-хоспис” за проведената практика. Четири от обучените десет са заявили готовност да работят в отделение по палиативни грижи на територията на гр. София.

 

 

Създаване на информационно - образователен център в Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Враца ЕООД

 

Каролина Костова

 

Проектът целеше създаването на информационно-образователен център в МДОЗС Враца ЕООД, намаляване стреса на регистрираните пациенти и броя на отказващите се от лечение.

      Работата по проекта стартира през юни 2003. На заседание на Медицинския съвет бе представена целта на проекта, стратегията на действие и задачите на участниците в него. Сформира се работна група. Заедно с психолога в МДОЗС изработихме анкетни карти за пациентите и техните близки.

Резултатите от анкетите затвърдиха мнението ни , че болните се нуждаят от повече информация за заболяването си, за прогнозата и за методите на лечение. С болните в депресия бяха проведени терапевтични разговори от психолога, а социалният работник редовно посещава новорегистрираните болни, информира ги за социалните придобивки и попълва необходимата документация.

Фирма "Coloplast " предостави видеофилм за стомираните болни, с цел обучение за почистване на стомата и смяна на колекторите.

Бяха проведени срещи между болни на лечение и вече изписани болни, които се чувстват добре. Така се изгради и група за взаимопомощ, като всички изказаха удовлетворението си от подобни срещи и изявиха желание за повече подобни инициативи.

Във всички отделения бяха поставени табла със здравно -образователни материали за пациентите. Заедно със старшите сестри изработихме различни технически фишове с подробна информация за лъчетерапията, за страничните действия на химиотерапията и др.

Резултатите от всичко извършено до сега са добри и обнадеждаващи, което личи от анализа на анкетите, от книгата за проучване на мнението на пациентите и от персоналните разговори с пациентите и техните близки.

Екипът продължава работата си по предварително определения план. До края на месец юни 2004 ще се проведе нова среща с пациентите от стационара и групата за взаимопомощ, на която ще присъстват и представители на фирма "La Roche ". Те ще изнесат здравна беседа за антиеметичните средства и ще спонсорират срещата.

В момента се подготвя нова анкетна карта, чрез която искаме да установим удовлетвореността на пациентите от такива съвместни мероприятия и здравни беседи.

 

 

Информиране на онкоболните и техните семейства за правата и социалните придобивки.

 

Мая Георгиева

 

Проектът е стартиран през юли 2003 година, след информиране на ръководството и персонала в отделение “Палиативни грижи” за целите на проекта и изграждане на екип от медицински сестри, социален работник и психолог.

Изработени са анкетни карти за оценка на потребностите на пациентите за социалните придобивки и информационни фишове за полагащите им се такива. Проведена е анкета с близките на пациентите и консултация относно получаване на технически помощни средства. Обратна информация е получена по телефона и заключителна анкета от близките на пациентите.

С провеждането на информационно-разяснителна програма за правата и социалните придобивки на онкоболните си поставихме за цел да се увеличи броя и вида на ползваните придобивки от тези пациенти. Работата по проекта продължава, въпреки трудностите при събиране на обратна информация и отказа на някои от близките получаване и ползването на технически помощни средства, поради влошеното общо състояние на онкоболния.

 

 

Обучителна програма за пациенти с уростома

 

Петя Найденова

 

Проектът е стартиран през юли 2003 г. в Урологично отделение на НСБАЛО – София, със съдействието на завеждащ отделението и доброволен труд на пет медицински сестри.

      В рамките на следоперативния престой в отделението на всеки пациент с изведена уростома е проведено индивидуално обучение за правилно обслужване на стомата. За по-ефикасно обучение екипът е получил съдействие от фирма “Convatec”, която е осигурила брошури за пациентите. Осигурени са и видеофилми за онагледяване.

      Преминалите болни се проследяват, води се журнал

      Резултати: от преминалите до месец януари 2004г. девет пациенти двама са починали от основното заболяване. При останалите седем няма усложнения.

 

 

Намаляване броя на недиспансеризираните онкоболни

 

Янка Живкова

 

Проектът е стартиран през юли 2003 г. в Областен диспансер за онкологични заболявания.

След запознаване на ръководството на болницата с работата по проекта са изготвени и разпратени уведомителни писма до главните лекари на районните болници.

Изготвяне на рекламни брошури за специалистите в онкодиспансера, разпространени са рекламни материали и в Районните болници. Изготвена е справка за нерегистрираните за проследяване болни от 2002 година, които са разпределени по региони били както следва: София окръг - 11%, Кюстендил –9%, Перник –14%. Шест месеца след стартирането недиспансеризираните болни са били съответно 8% за София – окръг, 9% - за Кюстендил и 10% - за Перник.

Проектът продължава до юли 2004 г.

 

 

Обучителна тренингова програма за безопасен секс за хора с психични страдания, домуващи в защитено жилище в гр. София.

 

Румяна Стоянова

 

Проектът е стартиран през юни 2003г. Проведени са екипни съвещания и е създадена мрежа за действие.

С клиентите, домуващи в защитено жилище, са проведени обучителни сесии – теоретични /схеми и нагледни материали/; видеосесии, дискусии, индивидуална работа, групова работа, психодраматичен театър, информационни материали, психологични тестове и техники, културни мероприятия.

Резултати: благодарение на и посредством достъпните форми на обучение, проектът е допринесъл за практикуване на безопасен секс, както и за подобряване качеството на живота им . Освен това, бенефициентите са осигурени с информация как, къде, кога и от кого да търсят за консултации и помощ.

      Бъдещите планове по проекта предвиждат разширяване на групата и обхващане на повече хора, живеещи в неравностойно положение.

 

 

Намаляване на стреса по време на палиативно лечение на пациенти с рак на белия дроб

 

Валентина Костова

 

Проектът е стартиран през септември 2003 година в бронхологичен кабинет -НСБАЛО – София. Сформиран е екип, в който се включва и д-р Шиндов, и се изготвя информационна брошура за пациентите. В индивидуални разговори няколко дни преди манипулацията, медицинска сестра разяснява информацията на пациента, а по време на ендобронхиална лазерна реканализация, медицинската сестра е непрекъснато до пациента.

Нивото на стрес е оценено с анкета, попълнена след втората манипулация от  подложените на терапия до края на януари пациенти. Резултатите показват, че нивото на стрес е намалено с над 50%. Отчетено е и обективно подобрение на общото състояние на пациентите, което у установено с функционално изследване на дишането при контролната фибробронхоскопия.

Проектът продължава до септември 2004 г.

 

 

Обучение на трахеостомирани болни за самообслужване.

 

Синаница Стаматова

 

Проектът е стартиран през септември в отделение “Глава и шия” в СБАЛО – София. Обучението на 29-те трахеостомирани пациенти включва:

·       запознаване със съдържанието на информационна брошура;

·       двукратно прожектиране на образователен филм за поддържане хигиената на трахеостомната канюла

·       две практически упражнения под ръководството на медицинска сестра.

Проектът е реализиран от медицинските сестри в отделението. Образователният филм е заснет със съдействието на г-н Александров от информационен център към Министерство на отбраната.

Резултати: всички преминали през обучението 29 болни са овладели техниката на самообслужване

 

 

Снижаване на нивото на стрес при медицинския персонал в НСБАЛО с онкологично заболяване

 

Ленка Атанасова

 

Проектът е стартиран през юни 2003 г. от екип, включващ двама кардиолози, медицинска сестра и психолог. В целевата група доброволно са се включили 10 души. С тях екипът провежда разговори, беседи, а при необходимост ги насочва към специалисти според преценка на екипа.

Анкетата, изготвена от онкопсихолог показва значително снижаване на нивото на стрес сред целевата група в сравнение с началото на програмата. Постигнатото до 31 декември 2003 г. дава основание на екипа да продължи и разшири работата по проекта.

 

 

Образователна програма за профилактика на декубитус сред близките на болни с двигателен дефицит

 

Детелина Станчева

 

Проектът стартира през юни 2003г. За близо 6 месеца са посетени в домовете им от специалист хирург 68 пациенти с декубитални рани, в резултат на двигателен дефицит, от община Плевен и общините Долна Митрополия, Пордим, Долни Дъбник и Гулянци, а на 46 от тях е оказано съдействие при получаване и монтиране на помощни средства / антидекубитални дюшеци и възглавници, инвалидни колички и столове, проходилки, патерици, бастуни, химически тоалетни /, като всеки пациент е получил указания за ефективното им ползване. На всички болни и близките им са дадени указания за индивидуален хигиенно-диетичен режим, при необходимост е осигурен консултативен преглед от онколог, невролог, ортопед и рехабилитатор. Домашно амбулаторно лечение на декубитални язви се е наложило при 12 пациенти, 3 от тях са хоспитализирани в хирургични клиники на МБАЛ - Плевен, а 17 са предстсвени на ТЕЛК - Плевен.

Издадена е информационна листовка " Декубиталните рани - какво трябва да знаем за тях ". Размножава се и се разпространява сред болните с двигателен дефицит брошурата " В помощ на хората с увреждания - социална защита, права и облекчения", съвместно издание на Министерство на труда и социалната политика и Съюза на инвалидите в България.

 

 

Комплексна програма за намаляване честотата на рисковите фактори и предотвратяване на усложненията при хипертонично болни лица

 

Лиляна Михайлова

 

Артериалната хипертония е едно от най-често срещаните сърдечно-съдови заболявания и е важен социално-значим проблем за здравето на българската популация.  Тя е съществен, независим и с голяма честота на разпространение вторичен рисков фактор, главен детерминант на мозъчно-съдовата болест, съществен участник в голямата тройка от причини за исхемичната болест на сърцето и значителна предпоставка за периферно-съдовата болест.

В нашата страна констелацията от рискови фактори на здравето благоприятства широкото разпространение на хипертонията сред популациията. По-висока е честотата на заболяването и неговите усложнения сред селското население. Осъществената комплексна интервенционна програма имаше за цел постигането на по-добро здраве и предотвратяването на късните усложнения на артериалната хипертония сред хипертонично болните лица на възраст от 20 до 79 г., живеещи в с. Опанец, Плевенска област. При всички от тях се целеше трайно понижаване на систолното налягане с 10 mm Hg  и на диастолното – с 5 mm Hg.

Сформиран беше екип за работа по проекта, включващ координатор, общопрактикуващ лекар и акушерка, специалист-кардиолог и лекари-специалисти, провеждащи диспансерното наблюдение на хипертониците. Програмата беше осъществявана в кабинета на общопрактикуващия лекар, в домовете на болните лица и в читалищния салон на с. Опанец.

Програмата беше насочена към 320 диспансеризирани хипертонично болни лица и техните семейства, като непосредствена работа и инструментални изследвания се проведоха при 100 от тях. Изследваната група беше сформирана на базата на непреднамерен подбор, при запазване на възрастовото и половото съотношение, каквото е в групата на всички диспансеризирани хипертоници.

За уточняване на рисковия профил на лицата и здравните им потребности по отношение на артериалната хипертония беше проведено срезово епидемиологично проучване, включващо интервю, проучване на медицинска документация, лабораторни и инструментални изследвания. Лицата бяха интервюирани в техните домове със стандартен въпросник, изучаващ основните рискови фактори  на хипертонията и нейните усложнения. Ретроспективно беше проследен клиничния ход на заболяването въз основа на здравната документация, съхранявана при общопрактикуващия лекар. Проведени бяха антропометрични измервания – ръст, тегло, обиколка на талия и ханш и се определиха индекса на телесната маса (BMI), степента  на затлъстяване и процента на мастна маса. Проучването потвърди ролята на възрастта, наследствеността, пола, повишената консумация на готварска сол, алкохолната злоупотреба, небалансираното хранене и затлъстяването като важни рискови фактори за развитието на артериалната хипертония и нейните усложнения. Две трети от лицата изяждат поне 500 г. хляб дневно, като 50% от тях предпочитат бял хляб. Около 85% от интервюираните оценяват, че не приемат достатъчно пресни плодове и зеленчуци. Само 11% от хипертониците не добавят сол към храната. За повишено ниво на психо-емоционален стрес съобщават 80% от изследваните лица, като 72% не са доволни от живота си като цяло. Индексът на телесна маса е над нормата при 56 жени и 32 мъже. Неправилна самооценка на теглото си като нормално имат 21 лица, които в действителност са с наднормено тегло. Това поставя сериозни пречки за започване на интервенционна програма за редукция на теглото и постигане на добър контрол над артериалното налягане поради липсата на реалистична оценка на собствения риск за усложнения от заболяването.

Проследяването на медицинската документация показа, че въпреки значителната давност на хипертонията – при над 50% от лицата тя е над 15 г., започването на антихипертензивна терапия е на доста късен етап от еволюцията на заболяването. Установена беше честота на диабет сред групата 11%, данни за сериозни сърдечно-съдови усложнения имат 67% от лицата, а 62% имат ретинопатия.

Въз основа на резултатите от проведеното проучване бяха определени конкретните задачи на комплексната интервенционна програма и изработени правила за поведение на екипа при работа с хипертонично болните лица и техните семейства. Проведе се радиобеседа от специалист-кардиолог по местния радиовъзел за запознаване със заболяването и неговите усложнения. Общопрактикуващият лекар и медицинският екип проведоха серия от лекции и индивидуални разговори с хипертониците и техните семейства за рисковите фактори, начина на хранене и режима на живот на болните и др. теми. Организира се със съдействието на кметството в с. Опанец и фирма “Медитех” проверка на изправността на личните апарати за измерване на артериалното налягане. Изработена беше индивидуална книжка на хипертоника за следене на артериалното налягане и терапията при всяко лице и беше проведено практическо обучение за попълването й. Под ръководството на координатора на проекта и общопрактикуващата медицинска сестра се проведе практическо занятие за усвояване на правилата за измерване на артериалното налягане. През декември 2003 г. се проведе анкетиране за проверка на получените здравни знания и постигнатата промяна във вредните навици в резултат на проведените дейности на интервенционната програма. За оценка на постигнатото бяха отчетени и средните стойности на систоличното и диастолично налягане сред прилагане на програмата за всяка възрастова група при мъжете и жените поотделно. Резултатите показаха за период от 6 месеца средно снижение на систолното налягане при мъжете с 5,7 mm Hg и 4,7 mm Hg при жените, а на диастолното налягане с 3 и 4 mm Hg съответно. Постигнатата редукция  на стойностите на артериалното налягане чрез комплексна промяна в стила на живот и подобряване на лекарствения контрол на заболяването за краткия срок на проекта показва възможности за значително подобряване състоянието на лицата и намаляване на късните усложнения на хипертонията.