Dreyfus Health Foundation
DHF, 205 East 64 Street, Suite 404
New York, NY 10021
Fax # 212-371-2776
E-mail: Postmaster@thf.org
Web page: http://www.dhfglobal.org
|
|
||
| Sponcored
by: |
Dreyfus Health Foundation DHF, 205 East 64 Street, Suite 404 New York, NY 10021 Fax # 212-371-2776 E-mail: Postmaster@thf.org Web page: http://www.dhfglobal.org |
|
|
|
||
|
|
От 24 до 26 март, 2006г. В Плевен се проведе семинар “Инициатива за по-добро детско здраве”. Семинарът е продължение на стремежа да се подобри детското здраве в Община Плевен със съвместни усилия на Здравна фондация “Драйфус” и Фондация “Мрежа за подпомагане на децата” (САЩ), Медицински университет – Плевен, Община Плевен и Сдружение за по-добро здраве - Плевен. Семинарът е продължение на два предишни семинара с медицински сестри от детски и учебни заведения от 2004 година, след които бяха стартирани над 60 малки проекти на територията на общината. Повечето от тези проекти продължават като рутинни програми и мероприятията по тях се проследяват и частично финансират от отдела по здравеопазване.
Участници в семинара (вляво) и момент от работата по групи (вдясно). Участниците в семинара бяха приветствани от д-р Пламен Керековски, педиатър и заместник – кмет на Община Плевен, д-р Даниел Левин – президент на Фондация “Мрежа за подпомагане на децата” – САЩ и д-р Ирина Ковачева – главен експерт в Дирекция “Обществено здраве” на Министерство на здравеопазването. В изложението си д-р Ковачева представи проблемите на детското здраве в България в тяхната сложност, както и тревожни тенденции в поведението на подрастващите, широко разпространение на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, непълноценно и небалансирано хранене, снижаване на долната възрастова граница на започване на сексуални отношения, незадоволително ниво на информираност и познания за начините за предпазване от нежелана бременност и полово-преносими инфекции и опазване на репродуктивното здраве, акцелерирано физическо развитие с изоставаща дееспособност, увеличен брой на подрастващите, страдащи от хипертония, гръбначни изкривявания, затлъстяване и рефракторни аномалии, високи нива на болести на дихателната система и травматизъм. Като част от решенията д-р Ковачева посочи
С помощта на българските фасилитатори – доц. Мария Александрова, доц. Анжелика Велкова, ст. пр. Янка Цветанова, ст. пр. Евгения Димитрова, д-р Емилия Каньовска и гл. ас. Макрета Драганова (Медицински университет – Плевен), гл. ас. Гергана Момова (Медицински университет - Варна), г-жа Поля Живкова (Александровска болница – София) и д-р Даниел Левин участниците – медицински сестри, лекари, студенти по медицина, социални работници, психолози и представители на неправителствени организации от община Плевен разработиха следните малки проекти:
От 2 до 4 юни, 2006 г. се проведе семинар “Решаване на проблеми за по-добро здраве” по въпроси на болничната хигиена с медицински сестри от УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив. Семинарът се организира от Здравна фондация “Драйфус” – Ню Йорк, Българо-швейцарски проект по болнична хигиена, медицински университет – Плевен, Сдружение за по-добро здраве – Плевен и в сътрудничество с ръководството на Университетска болница – Пловдив. Проблемите на болничната хигиена бяха представени от д-р Асен Пачеджиев, координатор на проекта, а принципите на програмата “ Решаване на проблеми за по-добро здраве” бяха изложени от мадам Шийла Куин, консултант по международните сестрински програми на Здравна фондация “Драйфус”. По време на семинара участниците бяха запознати с програмите на Здравна фондация в България, провеждани от Сдружение за по-добро здраве – Плевен. Участниците в семинара подготвиха своите проекти с помощта на мадам Шийла Куин и г-жа Шейла Мърфи, консултанти по международните сестрински програми на Здравна фондация “Драйфус” и екип от български фасилитатори – ст. пр. Янка Цветанова, доц. Анжелика Велкова, д-р Емилия Каньовска, ст. пр. Евгения Димитрова (Медицински университет – Плевен), г-жа Поля Живкова (Александровска болница – София) и г-жа Слава Русева (Университетска болница – Стара Загора).
Вляво: участници в семинара; вдясно: д-р Асен Пачеджиев, координатор БШПБХ
Проектите, разработени от участниците обхващат широк кръг от проблеми, свързани с болничната хигиена:
На 27 март 2006 г. д-р Даниел Левин, г-жа Анелия Димитрова (главна медицинска сестра на УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен, д-р Емилия Каньовска – епидемиолог и г—жа Янка Цветанова – национален координатор на програмите на Здравна фондация “Драйфус” в България посетиха проекти от семинар по болнична хигиена, проведен през април 2005 година в Плевен. В Клиника по детски болести в Плевен са завършени и продължени 4 проекта:
Вляво: г-жа Ваня Добрева; вдясно: отляво надясно - г-жа Анелия Димитрова, гл. м. с. на УМБАЛ, ст. м.с. Малинка Иванова, доц. Ваня Недкова – началник клиника и г-жа Катя Ангелова.
Д-р Даниел Левин посети и Дневен център за деца и младежи с интелектуални и физически затруднения гр. Плевен. През 2005 година фондация Мрежа за подпомагане на децата предостави на центъра два преносими компютър за ежедневната работа. В момента в центъра се работи по няколко проекта, стартирани след семинара “Инициатива за по-добро детско здраве”, проведен през март в Плевен. (вж. по-горе)
На 27 март се проведе среща с Ректора на Медицински университет – Плевен проф. Григор Горчев с д-р Даниел Левин, Директор на Фондация “Мрежа за подпомагане на децата”, завеждащ клинична лаборатория на Институт “Рогозин” – Ню Йорк и представителна Здравна фондация “Драйфус”, г-жа Янка Цветанова, национален координатор на програмите на Здравна фондация “Драйфус” за България, доц. Анжелика Велкова – съкоординатор, доц. Мария Александрова – член на УС на Сдружение за по-добро здраве. На срещата бяха обсъдени сътрудничеството между Медицински университет – Плевен и Здравна фондация “Драйфус”, както и програмата на Фондация “Мрежа за подпомагане на децата”за осигуряване на дарения от фирма “Рандокс” за клиничните лаборатории за болници, в които се работи по програмите на Здравна фондация “Драйфус”. Програмата се координира от Сдружение за по-добро здраве – Плевен и до сега по нея са осигурени реактиви за болниците в Плевен, Габрово, Стара Загора и Варна. По време на престоя си д-р Даниел Левин се срещна и с ръководството на МБАЛ “Д-р Тота Венкова” – Габрово – д-р Божидар Паралчев, д-р Антоанета Стойкова и гл. м.с. Нели Тодорова. Д-р Левин се срещна с координатори на проекти, реализирани в Детско отделение и посети клиничната (снимка долу вляво) и микробиологичната лаборатории (снимка вдясно).
Още за това посещение в МБАЛ – Габрово вижте бюлетина на Здравна фондация “Драйфус” Connections, January-April, 2006.
Важно! Посетете www.livebg.net/psbh-digest@• където можете да видите всички предишни броеве на бюлетина. Молим да изпращате своите предложения и материали, които смятате, че могат да допринесат за подобряване на здравето. Споделете своя опит с получателите на бюлетина – участници в семинари “Решаване на проблеми за по-добро здраве”, медицински университети, колежи, като пишете на адрес: abh-psbh-bg@el-soft.com
Ръководството на Сдружение за по-добро здраве ще е благодарно за вашите коментари, препоръки и предложения за бъдещо сътрудничество.
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ: ХЕПАТИТ А, В, С
Какво представлява острият вирусен хепатит А? "Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма. Хепатит А е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. За разлика от другите форми на вирусен хепатит, хепатит А обикновено протича леко до умерено и продължителността му не е голяма; отличителна черта на това заболяване е, че като правило не хронифицира (т.е. не продължава дълго във времето и не остава постоянно с периоди на обостряне и отшумяване). Въпреки, че черният дроб е отточен и възпален, в огромния брой от случаи органът оздравява и се възстановява напълно без трайни последствия. Инфекцията обикновено се предава чрез заразена вода или храна. По-рядко може да се наблюдава предаване по полов път, включващ анален контакт или по кръвен път, когато незаразено лице влезе контакт с кръвта на лице с активна в момента инфекция (напр. употреба на общи игли от венозни наркомани). Вирусът на хепатит А упражнява директно токсично действие върху клетките на черния дроб. От какво се причинява вирусния хепатит А? Хепатит А се причинява от хепатитен вирус А (HAV), който е един от трите най-чести причинители на вирусни хепатити (другите два са хепатитните вируси B и С). Вирусът е изключително устойчив на външни условия. По какъв начин човек се заразява от хепатит А? Вирусният хепатит А е типична стомашно-чревна инфекция. Източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Оттук следват и начините за разпространение на инфекцията и предаването и от един човек на друг (И). Заразяването на здравия човек става при попадане в устата му на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това става при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенно-санитарни мерки и условия. (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (или с храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). Този път на предаване на инфекцията се нарича фекално-орален. При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия. Вирусът може да се предаде и при ядене на морска или водна храна, добита от вода, замърсена със съдържащи вируса изпражнения. Много рядко вирусът на хепатит А може да се предаде от един човек на друг чрез преливане на кръв и кръвни продукти (манипулацията трябва да съвпадне с момента, когато в кръвта на болния се намират голямо количество вируси), както и контакт на собствената кръв с кръвта на болен (напр. ползване на общи игли при венозни наркомани). Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит А? Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит А варира от 2 до 6 седмици, но най-често е 3 до 4 седмици. Болният представлява опасност за околните, докато излъчва вируси чрез изпражненията си в околната среда. Заразноопасният период започва около седмица преди изявата на първите оплаквания и продължава до момента на появата на жълтеницата. Това означава, че в част от периода, в който болният е опасен за околните, самият той няма никакви оплаквания и не знае, че е болен. Кой боледува от вирусен хепатит А, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как? Вирусният хепатит А се среща в целия свят. Заболяването е сравнително често и има склонност да протича под формата на епидемии и епидемични взривове. Хепатит А се наблюдава по-често в бедни страни или социални общности с ниско ниво на хигиена и хигиенно-санитарни условия. Заболяването се среща с най-голяма честота през есента. Всеки може да заболее от вирусен хепатит А, но заболяването се среща по-често при децата и юношите. Заразяването с вируса на хепатит А не означава задължително развитие на заболяването. Възможно е инфекцията да премине безсимптомно (т.е. защитните сили на организма се справят с вируса и заболяване не се развива). Напр., В САЩ е установено, че около 30% от хората са имали контакт с вируса на хепатит А, но значително по-малка част от тях са боледували от хепатит А. Съществуват някои контингенти от хора, които могат да се определят като рискови за развитите страни:
След прекарване на заболяването вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма (т.е. настъпва цялостно очистване на тялото от вирусните частици). След преболедуване от хепатит А се развива траен, доживотен имунитет срещу заболяването (в кръвта циркулират специфични защитни белтъчни молекули-антитела, които са насочени срещу вирусните частици на HAV) и благодарение на това повторното заболяване от хепатит А е невъзможно. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност? Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност. Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит А? Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми). Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:
Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др. След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва. Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от само себе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира. Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит А? Начинът, по който вирусният хепатит А се изявява може да се различава в голяма степен между отделните болни. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Голяма част от болните от хепатит А могат въобще да не развият жълтеница. В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да не даде никакви оплаквания, да протече леко с оплаквания, наподобяващи грипоподобно заболяване или стомашно-чревна инфекция и в класическия случай на фона на появилите се нехарактерни грипоподобни или стомашно-чревни оплаквания се появява жълтеницата. У различните болни могат да се наблюдават различни комбинации от оплаквания. Обикновено заболяването показва тенденция към по-леко протичане в ранна детска възраст без развитие на жълтеница (т.е. аниктерични форми). Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:
Ако налице е обилно повръщане, то може да доведе до обезводняване, характеризиращо се със симптоми като отпадналост, обърканост и загуба на концентрация, учестен пулс, главоболие, намалено количество на отделена урина, раздразнителност и др. След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!) - дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае десетина дни и след това постепенно изчезва. Обикновено оплакванията при острия вирусен хепатит А са леко до умерено изразени и отшумяват от само себе си след различно дълъг период от време (най-често по-малко от 2 месеца). В редки случаи симптомите могат да са налице в продължение на 9 месеца или да се появяват и изчезват в рамките на 6 до 9 месеца, но въпреки това в крайна сметка се стига до окончателно излекуване на заболяването, т.е. то не преминава в хронично. За хроничен хепатит се счита постоянстване на оплакванията и определени промени в кръвните изследвания на пациента над 6 месеца. Хепатит А не хронифицира. Кога се налага да потърсите лекарска помощ? Потърсете лекарска помощ ако сте имали контакт с лице, развило хепатит А или забележите някои или всички от изброените по-горе симптоми на заболяването. Консултирайте се с лекар и ако Ви предстои пътуване в страна с нисък социален стандарт, предполагащ лоши санитарно-хигиенни условия. Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи известен риск за наличие на остър вирусен хепатит (не са специфични за хепатит А, както и за хепатит конкретно):
В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Ако се потвърди, че страдате от вирусен хепатит, задължително се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти за вземане на съответни мерки за предпазване на населението от развитие на заболяването. Как се поставя диагнозата? Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, хигиенни и хранителни навици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие. Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:
При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити Какво е лечението? Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакванията) и поддържащо. В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекциозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни. В някои от развитите страни се хоспитализират (приемат в болница) само тежко протичащите случаи, а останалите се лекуват в домашни условия при спазване на определени карантинни мерки. Лечението на хепатит А се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
Разбира се, на фона на основното лечение се прилагат и карантинни мерки, имащи за цел предпазване на останалото население от хепатит А. Важно е спазването на стриктна лична хигиена от страна на самия болен за да сведе до минимум риска заразяване на друг човек. Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата? Почти всички, боледуващи от вирусен хепатит А оздравяват и се възстановяват напълно в рамките на 2 до осем седмици. В малък процент от случаите болестта може да продължи до 6 месеца или симптомите и да се появяват и изчезват в рамките на 9 месеца (като накрая пак завършва с пълно оздравяване). Заболяването показва склонност към по-дълго и по-тежко протичане при много малки деца, стари хора и такива в увредено здраве. По-тежки форми на болестта се наблюдават и при пациенти, вече преболедували от други форми на хепатит (напр. хепатит В или С). Само в 1% от случаите на хепатит А болестта може да причини остра чернодробна недостатъчност, кома и смърт. Може ли да се предпазим от вирусен хепатит А? Предпазването от вирусен хепатит А е възможно в голяма степен и се осъществява чрез спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми, осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А и чрез прилагането на специфична профилактика-ваксини и имуноглобулини: Спазване на добра лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми: най-елементарната и ефективна профилактична мярка е старателното измиване на ръцете с топла вода и сапун след ходене до тоалетна, след смяна на пелени и преди хранене или обработка на храна; избягване на хранене в заведения за обществено хранене със съмнителна хигиена; грижливо измиване на плодовете и зеленчуците преди консумацията им в суров вид; избягване консумацията на сурова риба, рибни продукти и морски деликатеси със съмнителен произход; избягване консумацията на съмнителна храна и напитки при пътуване в страна с нисък социален стандарт и лоши хигиенни условия; редовно обеззаразяване на питейната вода; контрол над добрата хигиена на работещите в заведенията за обществено хранене и т.н. Карантинни и противоепидемични мерки при регистриране на случай на вирусен хепатит А: при регистриране на случай на вирусен хепатит А задължително и по най-бърз начин се уведомяват хигиенно-епидемиологичните власти; провежда се епидемиологично разследване и се вземат противоепидемични мерки за избягване разпространяването на инфекцията; провежда се проверка и изследване на "заподозряните" водни източници или заведения за хранене, както и на близките на заболелия; в дома на болния и в транспортното средство, което е използвал се предприема дезинфекция; болният се изолира в специализирано отделение или болнично заведение; на контактните се прилага лечение ако е необходимо и т.н. Специфична профилактика - тя се осъществява с ваксина (синтетична, рекомбинантна, не съдържаща живи вируси, но стимулираща изработването в организма на защитни антитела срещу вируса на хепатит А) и имуноглобулин (венозен препарат, съдържащ готови защитни антитела срещу вируса на хепатит А). Понастоящем ваксината среща хепатит А не е включена в задължителния имунизационен календар на Р. България. Нейното прилагане се препоръчва в следните случаи:
Ваксината против хепатит А се прилага на два пъти. Интервалът между първата и втората апликация е 6-18 месеца. Ваксината може да се прилага едновременно с други ваксини. Защитни антитела се откриват около 2 до 4 седмици след прилагането на първата доза от ваксината. Прилагането на втората доза е необходимо за осигуряване на дългосрочно предпазване. Смята се, че ваксината осигурява надеждна защита за около 20 години. За да бъде ефективна тя трябва да се приложи преди контакта с вируса, а не след това. Ваксината е изключително сигурна и безопасна - досега не са регистрирани странични ефекти. Хората, преболедували от хепатит А имат естествен доживотен имунитет срещу заболяването и ваксинирането им не е необходимо дори ако спадат към изброените по-горе рискови контингенти. Имуноглобулинът срещу хепатит А съдържа готови антитела (специфични защитни белтъчни молекули) срещу вируса на хепатит А. Той се прилага венозно еднократно обикновено в случаите, когато даденото лице не е боледувало досега от хепатит А и не е ваксинирано против него, а същевременно е било в контакт с болен от хепатит А. За да бъде ефективен, имуноглобулинът трябва да бъде приложен не по-късно от 2 седмици от контакта с хепатитно болния. Имуноглобулинът против хепатит А може да се прилага безопасно при деца под 2-годишна възраст както и по време на бременност и кърмене. Същият имуноглобулин може да осигури краткосрочна защита срещу вируса ако се приложи преди контакта с вируса (тази защита трае не по-дълго от 3 месеца). Такава мярка може да се предприеме в условията на разгаряща се епидемия от хепатит А.
Обща информация Какво представлява вирусния хепатит В? "Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма. Хепатит В е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит В е понастоящем най-честата форма на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб. Вирусът на хепатит В може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания). В повечето от случаите организмът на заразените хора успява да се "очисти" от вируса, но в малък процент вирусът предизвиква дългосрочно-протичаща инфекция, наречена хроничен хепатит, която може да варира от леко състояние до тежко заболяване. Хората, страдащи от хроничен хепатит В остават заразноопасни и могат да предават вируса на други. В част от заразените, тялото е неспособно да елиминира инфекцията, но същевременно и не страда от симптоми на чернодробно заболяване. Тези хора се наричат "носители" и могат да предават инфекцията на околните. Острият (краткотраен) хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит. Хроничният (дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени в кръвните, имунологични и морфологични изследвания. Веднъж щом инфекцията стане хронична, тя може никога да не се излекува. Характерна особеност на хроничния хепатит В е тенденцията към развитие на чернодробна цироза и по-рядко на чернодробен рак и техните усложнения. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клетки и на практика загуба на функцията на черния дроб. Около 90-95% от заразените хора успяват да се преборят с вируса и при тях заболяването протича остро, без да се превръща в хронично. Само 5-10% от заразените хора развиват хронична инфекция с вируса на хепатит В. Хората с хронична хепатит В инфекция се наричат хронични носители. Около 2/3 от тези хора не се разболяват нито умират от чернодробно заболяване, но могат да предават вируса на други. Оставащите 1/3 развиват хроничен хепатит В, който представлява изключително сериозно заболяване на черния дроб. От какво се причинява вирусния хепатит В? Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус (HBV). HBV съдържа ДНК и спада към семейство Hepadnaviridae, т.е. няма никакви "родствени" връзки с другите най-чести причинители на вирусни хепатити- хепатитните вируси А и С. Генетичният код на вируса съдържа информация за производството на няколко вирусни белтъка, които са от голямо значение за размножаването на вируса и развитие на инфекцията. Тези белтъци са хепатит В-повърхностния антиген, наричан още "австралийски антиген" (HBsAg), сърцевинен антиген на хепатит В (HBcAg), хепатит В "е" антиген (HBeAg) и ензима ДНК-полимераза. Тези белтъци са важни, тъй като именно те се определят в кръвните изследвания, които определят диагнозата на заболяването, тежестта и прогнозата на инфекцията с вируса на хепатит В. По какъв начин вирусът на хепатит В (HBV) предизвиква увреждане на черния дроб? Инфекцията с този вирус е инфекция на целия организъм. Най-характерно, обаче, е засягането на черния дроб. HBV не предизвиква сам по себе си директно увреждане на черния дроб. Напротив, имунният отговор на тялото (това е защитният отговор на имунната система на организма), в опита си да атакува вируса като чужд за организма агент, унищожава и чернодробните клетки, в които вирусът се е заселил. Така, при вирусната хепатит В инфекция, защитната реакция на имунната система е отговорна както за елиминирането на HBV от тялото и очистване от инфекцията, така и за увреждането на чернодробните клетки. По този начин имунният отговор включва в себе си баланс между защитен и разрушителен ефект. В зависимост от превеса на някой от тях се предопределя и хода на инфекцията с вируса на хепатит В у даден човек. Съответно на това, при нормално изразени защитен и разрушителен ефект се развива остър хепатит В с оздравяване, при преобладаващ разрушителен ефект може да се наблюдава светкавичен (фулминантен) хепатит В, който е животозастрашаващо състояние, а при слабо изразени както защитен, така и разрушителен ефект, се развива хроничен хепатит В или безсимптомно (без никакви оплаквания) носителство на HBV. Видът на имунната реакция зависи както от особеностите на имунната система, така и от тези на вируса. По какъв начин човек се заразява от хепатит В? HBV се намира в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек. Заразяването се осъществява, когато кръвта и другите телесни течности на заразения човек попаднат в контакт с телесните течности на незаразен човек през микроскопични ранички в покривката на тялото (кожа, лигавици на половите органи и ректума). Вирусът на хепатит В е изключително заразен, т.е. микроскопични количества кръв са способни да пренесат инфекцията от един човек на друг. Вирусът не се открива в изпражненията и в минимално количество в урината, което прави невъзможно заразяването чрез вода, храна или ежедневен битов контакт (както е при хепатит А, например). Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:
Заразяване от хепатит В не е възможно при:
Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит В? Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от 2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца. Вирусът се открива в кръвта и другите телесни течности няколко седмици преди изявата на симптомите и това продължава обикновено в продължение на няколко месеца в последствие. Приблизително 10% от заразените хора остават дълготрайни носители на вируса. Кой боледува от вирусен хепатит В, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как? Хепатит В е най-честото сериозно възпалително заболяване в световен мащаб. Около 350 млн. души по целия свят са хронично заразени с HBV, oт които повече от 250 хил. души умират всяка година от чернодробно заболяване. Болестта може да засегне хора във всяка възраст. В развитите страни хепатит В е заболяване преди всичко на хората в млада и зряла възраст (от 20 до 50 години). Другият най-засегнат контингент е кърмаческата възраст (заради вертикалния механизъм на предаване на заболяването). В САЩ например, всяка година се регистрират между 159 и 300 хиляди случаи на остър вирусен хепатит В. Само половината, обаче, от пациентите с доказан остър хепатит В имат симптоми на заболяването. В развитите страни се наблюдава спад в честотата на болестта в последните години, което се отдава на повишеното обществено съзнание за предпазване от СПИН (вирусите на двете заболявания се предават по много подобен начин) и на въведената задължителна ваксинация срещу болестта. В някои части на света хепатит В-вирусната инфекция присъства постоянно (ендемия) в обществото. Така например, до 15-20% от възрастните в югоизточна Азия и южна Африка са хронично заразени с HBV. Определени групи хора от населението са изложени на по-висок риск от заразяване с HBV и развитие на хепатит В. Сред тях са:
Рискът за развитие на хроничен хепатит В е по-голям, когато инфекцията с вируса настъпи в по-ранна възраст. Процентът от случаите, в които се развива хроничен хепатит В е следният:
В процеса на инфекцията имунната система на организма образува специфични белтъчни молекули-антитела, насочени срещу различни части от вируса. Някои от тези антитела нямат защитен ефект и са донякъде отговорни за някои от симптомите на заболяването. Други антитела имат защитен ефект и осигуряват траен имунитет срещу болестта у преболедувалите. Производството на такива антитела стимулира и ваксината срещу хепатит В. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит В по време на бременност? По принцип се твърди, че развитието на остър вирусен хепатит В по време на бременност увеличава риска от нарушения в бременността като аборти, преждевременно раждане, увреждания на ембриона и плода и др. поради доказаното преминаване на вируса през плацентата. Описано е и по-тежко протичане на бременността за самата майка. В България острият вирусен хепатит е в списъка на заболяванията, при възникването на които по време на бременност може да се извърши аборт по медицински показания. Съществува голям риск за развитие на вирусен хепатит В у новороденото, ако майката е заразена с HBV. Хепатит В - симптоми, диагноза, лечение Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит В? Инфекцията с HBV може да протече безсимптомно (в половината от случаите), като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит В. Когато новороденото се зарази от болната си майка, то обикновено не показва никакви симптоми, но в над 90% от тези случаи по късно се изявяват направо симптомите на хроничен хепатит В. Тук са описани оплакванията, с които протича най-често острият хепатит В. У всеки болен може да се наблюдават някои или всички симптоми, като някои от тях могат да бъдат по-силно или по-слабо изразени. Най-популярният симптом на хепатитите въобще е жълтеницата (пожълтяването на кожата, склерите или "бялото" на очите). Както и останалите хепатити в някои случаи хепатит В протича без поява на жълтеница или с изявата на жълтеница на фона на останалите симптоми. Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 4-6 месеца след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:
След различно дълъг период от време, най-често 2-5 дни може да се появи жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!): дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва. В малък процент от случаите вирусният хепатит В протича фулминантно (светкавично); в тези случаи за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност с унесеност, замъгленост на съзнанието до кома, изявена жълтеница, подуване на корема вследствие на събирането в коремната кухина на свободна течност (асцит), поява на отоци по краката, намаляване на уринирането, поява на кървене от лигавиците и кожата, наличие на кръв в изпражненията и т.н.; тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт. Винаги е налице увеличение на черния дроб и много по-рядко - увеличение на далака. Рядко може да има увеличение на лимфните възли. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата. Обикновено цялата еволюция на заболяването трае около месец, при възрастни болни може и до два месеца.
Кога се налага да потърсите лекарска помощ? Потърсете лекарска помощ ако развиете горе изброените симптоми на остър хепатит. Ако оплакванията Ви са тежко изразени е възможно да се нуждаете от лечение в болница. Ако Ви е известно, че страдате от хронична инфекция с хепатит В и развиете симптоми на напреднало чернодробно заболяване като подуване на корема и отоци по краката, объркване или жълтеница, потърсете незабавно лекарска помощ. Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи риск за наличие на остър вирусен хепатит
Потърсете лекар ако сте имали сексуален или друг рисков контакт с човек, за когото смятате, че може да е заразен от хепатит В, за да Ви бъдат направени съответните изследвания. Към какъв лекар трябва да се обърнете В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Как се поставя диагнозата? Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. Чрез определени рутинни изследвания, страдание на черния дроб може да се открие случайно по време на профилактичен преглед или преглед по друг повод, тъй като в голям процент от случаите инфекцията с вируса на хепатит В може да даде оскъдни или никакви оплаквания. По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, контакт с болен от хепатит В, хигиенни и хранителни навици, полов живот, брой и смяна на сексуални партньори, извършвани в миналото хирургични или стоматологични манипулации, преливания на кръв, венозно инжектиране на наркотици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуално жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, на наличието на кожен обрив, подуване и болки в ставите, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие, наличие на свободна течност в коремната кухина и увеличение на черния дроб и т.н. Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:
Какво е лечението? Не съществува специфично лечение, насочено срещу хепатитния вирус В, при веднъж появили се симптоми. Лечението на острия вирусен хепатит В е само симптоматично (облекчаващо оплакванията) и поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията както при всяко друго вирусно заболяване. Лечението може да се провежда в домашни условия, само тежко протичащите случаи се хоспитализират (приемат в болница). Лечението на острия вирусен хепатит В се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
Естеството на инфекцията налага контролни прегледи, съчетани с извършване на биохимични и серологични изследвания. Ако резултатите сочат не пълно оздравяване и тенденция към продължаване на болестния процес (хронифициране на хепатита) може да се наложи извършването на чернодробна биопсия. В зависимост от състоянието на болния и резултата от биопсичното изследване се взема решение за лечение на вече хроничния хепатит В. Лечението на хроничния хепатит В показва различни резултати при отделните болни, има значителен брой странични ефекти, представлява сериозен медицински проблем и е постоянно развиваща се и подобряваща се насока в медицинската практика. Понастоящем лечението се провежда с противовирусни лекарства (поотделно или комбинация от две и повече такива), които намаляват размножаването и възпроизводството на вируса, подпомагат спонтанното възстановяване на черния дроб и активизират имунната система на организма в борбата и за унищожение на вируса и очистване на организма от инфекцията. Използват се препарати съдържащи интерферон алфа 2б, препаратът Ламивудин и отскоро препаратът Hepsera. Интерферонът се прилага инжекционно по схема обикновено за 6 месеца ( инжектира се 3 пъти седмично, вече съществуват и по-нови форми пегелиран интерферон, които се инжектират само веднъж седмично). На фона на значителни странични ефекти (предизвиква симптоми, подобни на тези на грипа и настинката) и висока цена, лечението постига добри резултати в около от половината от случаите. В комбинация с Lamivudine добри резултати се отчитат в около 2/3 от болните; Lamivudine се прилага и при непоносимост към интерферон; за съжаление вирусът се променя по време на лечението с Lamivudine и става резистентен към него (не се повлиява). Сравнително новият медикамент Хепсера показва много добри резултати в лечението на хроничния хепатит В. В малобройните случаи на светкавично протичащ остър вирусен хепатит В (фулминантен хепатит В) и в случаите на окончателно и безвъзвратно увреден черен дроб вследствие на хроничния хепатит В (неповлияващ се или лошо повлияващ се от лечението), единствена лечебна алтернатива представлява трансплантацията на черен дроб. Освен трудностите, свързани с намиране на подходящ донор и осъществяване на сериозна оперативна намеса, съществува и голям риск от повторно заразяване на трансплантирания орган с вируса на хепатит В. Както беше казано по-горе, хепатит В е инфекция на целия организъм, а не само на черния дроб, поради това след трансплантацията, наличните в други органи и тъкани на тялото вируси мигрират по кръвен път в черния дроб и започват да се размножават.
Какви мерки трябва да предприемат носителите на хепатит В? Повечето възрастни (около 95%), особено тези с остър, симптоматичен (с изявени оплаквания), протичащ с жълтеница хепатит В се възстановяват напълно от инфекцията в рамките на два до три месеца. Въпреки, че пациентите се чувстват добре след този период за нормализирането на кръвните проби може да са необходими 3 до 4 месеца. Тези пациенти развиват доживотен имунитет срещу HBV, което прави повторното заразяване и развитие на заболяване невъзможно. У тези пациенти рядко се развива хронично чернодробно заболяване. За разлика от тях у тези възрастни (около 5%), при които заболяването протича със слабо изразени или без симптоми по време на острата инфекция (първия сблъсък с вируса) съществува по-малка вероятност организмът да се очисти от инфекцията и рискът за развитие на хроничен хепатит В е по-голям. Част от заразените с вируса на хепатит В не развиват никога оплаквания или промени в стойностите на чернодробните показатели и серологичните изследвания. Все пак част от тези хора могат да развият направо някое от късните усложнения на хепатит В-вирусната инфекция, като например чернодробен рак. При малките деца голям процент от боледуващите от остър хепатит В с изявени симптоми и нерядко жълтеница развиват хроничен хепатит В (за новородените този процент е 90%). В около 1% от случаите острият хепатит В може да протече много тежко с бързо развитие на чернодробна недостатъчност и чернодробна кома. Част от тези случаи се отдават на наслагване на друга чернодробна инфекция с вирус наречен "D" или делта хепатит. Смъртността в случаите на фулминантен хепатит може да достигне до 80%. При хората, развили хроничен хепатит прогнозата зависи от възрастта, в която това се случва и от тежестта на хроничното чернодробно възпаление, която се определя чрез чернодробна биопсия. Болните с леко чернодробно увреждане имат добра прогноза, въпреки че част от тях развиват чернодробна цироза или чернодробен рак.За болните с хроничен активен хепатит (инфекцията е постоянно в активна фаза) прогнозата е по-лоша: около 55% от тях умират в рамките на 5 години. Ако не бъде прекратено (в резултат на защитата на имунната система с или без помощта на лечението) чернодробното увреждане води до втвърдяване на органа и дифузно разрастване на неработеща съединителна тъкан, състояние, което се нарича цироза и се получава често след дългогодишна злоупотреба с алкохол. Промененият по този начин черен дроб не може да изпълнява функциите си (черният дроб на човека изпълнява изключително важни функции като преработка на лекарства и токсични вещества, складиране на енергийни резерви, производство на белтъци на кръвосъсирването и имунно активни белтъци, производство и отделяне на пигменти и много други), което се означава като чернодробна недостатъчност. Единственото окончателно лечение на чернодробната недостатъчност е чернодробната трансплантация. Следователно едни от най сериозните усложнения на острия вирусен хепатит В са развитието на хроничен хепатит, чернодробна цироза с чернодробна недостатъчност и чернодробен рак (нарича се хепатоцелуларен карцином, той възниква първично в черния дроб, а не е метастаза на злокачествен процес в друг орган на тялото). Други усложнения на острия вирусен хепатит В се дължат на имунни механизми, задействащи се извън черния дроб. Някои от тях са:
Може ли да се предпазим от вирусен хепатит В? В голяма степен предпазването от хепатит В е напълно възможно. Това се осъществява чрез спазване на определен начин на живот и прилагане на специфична профилактика: За избягване на заразяването с хепатит В трябва да се спазват следните правила:
Специфичната профилактика се осъществява с два вида имунно-активни препарати. Единият вид е ваксина, която осигурява активна защита (т.е. организмът се стимулира да образува необходимите защитни антитела срещу вируса), а другият осъществява пасивна защита (прилаганият имуноглобулин съдържа готови антитела срещу HBV). Пасивната профилактика осигурява по-краткотрайна защита от активната. Съвременните ваксини против хепатит В са рекомбинантни, произведени по генно-инженерна технология, съдържат само вирусни частици, които стимулират образуването на защитни антитела и не са способни сами по себе си да предизвикат заболяване. Ваксината се прилага като три последователни мускулни инжекции през няколко месеца (съществува схема за прилагането и). В Р. България ваксинацията против хепатит В е включена в задължителния имунизационен календар и от 1992 год. се провежда при всички новородени (веднага след раждането, на 1-ия и 6-ия месец). Поради финансови причини ваксинацията срещу HBV се препоръчва на всички неболедували от хепатит В (съответно неразвили имунитет срещу заболяването), които спадат към рискови контингенти. Препоръчително е да се ваксинират следните хора:
Ваксината постига образуване на достатъчна концентрация защитни антитела в около 95% от възрастните и 90% от ваксинираните деца. Ваксината се прилага заедно с пасивната профилактика (имуноглобулина) в случаите на контакт на неваксинирано лице със заразена с HBV кръв. Имуноглобулинът, съдържащ готови антитела срещу HBV е изключително ефективен и предпазва от развитие на хепатит В, ако се приложи в рамките на 10-14 дни след контакта със заразена с HBV кръв. Препаратът се прилага винаги в комбинация с противохепатитната ваксина. Този имуноглобулин се прилага възможно най скоро след раждането (препоръчително е до 12-ия час), паралелно с ваксината, при децата, родени от болни от хепатит В майки. Схемата за ваксинация при тези деца остава същата.
Обща информация Какво представлява вирусният хепатит С? "Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма. Хепатит С (известен в миналото като нито "А", нито "В" хепатит) е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит С е понастоящем една от най-честите форми на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб (особено след въведената от известно време задължителна ваксинация на всички новородени срещу хепатит В). Хепатит С е заболяване на целия организъм, не само на черния дроб. Болестта се характеризира със значителен брой извънчернодробни прояви. Ако човешкият организъм не успее да се пребори с инфекцията, възпалението не черния дроб може да стане хронично (дълго продължаващо, постоянно) и да стане причина за хронично чернодробно заболяване, което е сериозно и нерядко застрашаващо живота. Вирусът на хепатит С може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания) и завършва с оздравяване и очистване на организма от вируса. До 85%, обаче, от заразените с вируса на хепатит С развиват хроничен хепатит С. За хроничен хепатит се приема наличието на оплаквания и определени промени в биохимичните, морфологичните и серологични изследвания за повече от 6 месеца. В 1% от случаите хепатит С протича светкавично ("фулмминантен хепатит") с много тежко увреждане на черния дроб и бързо развитие на чернодробна недостатъчност. В част от случаите инфекцията с HCV не предизвиква никакви оплаквания и промени в изследванията; тези хора се наричат здрави носители. Склонността на вируса към развитие на хронично заболяване се обяснява със способността му да избягва защитния отговор на имунната система на организма. Около 1/3 от хората, хронично заразени с хепатит С, развиват тежко увреждане на черния дроб, наречено чернодробна цироза. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клетки и на практика загуба на функцията на черния дроб. Чернодробната цироза, от своя страна, може да доведе до развитие на много усложнения, включително и чернодробен рак. Хората, страдащи от хроничен хепатит С остават заразноопасни и могат да предават вируса на други. От какво се причинява вирусния хепатит С? Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава като HCV. НСV няма родствени връзки с другите вируси, най-често предизвикващи хепатит (А, В, D и E). Вирусът съдържа рибонуклеинова киселина (РНК), която представлява неговата генетична информация (кодът, необходим за производството на структурните частици на вируса и размножаването му). Генетичната структура на HCV показва голямо разнообразие и въз основа на това HCV се дели на шест основни генотипа (генетично различни видове). Всеки един от тях предизвиква заболяване с различна тежест, поддава се в различна степен на лечение, има различна прогноза и т.н.). В организма на един заразен с HCV човек, съществуват генетично различни един от друг (но все пак от един генотип) вируси, които са произлезли в резултат на мутации. По какъв начин вирусът на хепатит С (HСV) предизвиква увреждане на черния дроб? Инфекцията с този вирус е инфекция на целия организъм. Най-характерно, обаче, е засягането на черния дроб. Начинът, по който вирусът на хепатит С предизвиква увреждане на черния дроб, не е известен със сигурност. Предполага се известен директен токсичен ефект на вируса върху чернодробните клетки. С по-голяма вероятност се смята, че увреждането се предизвиква от имунната система на тялото. имунният отговор на организма (това е защитният отговор на имунната система), в опита си да атакува вируса като чужд за организма агент, унищожава и чернодробните клетки, в които вирусът се е заселил. Имунният отговор се осъществява от специфични защитни белтъчни молекули, насочени срещу вируса (наричат се антитела) и от специфични бели кръвни клетки (цитотоксични лимфоцити). Така, при вирусната хепатит С инфекция, защитната реакция на имунната система е отговорна както за елиминирането на HСV от тялото и очистване от инфекцията, така и за увреждането на чернодробните клетки. По този начин имунният отговор включва в себе си баланс между защитен и разрушителен ефект. В зависимост от превеса на някой от тях се предопределя и хода на инфекцията с вируса на хепатит С у даден човек. Както вече бе споменато, вирусът в един и същи човек мутира при размножаването си, в резултат на което се получават много вирусни субтипове. Вероятно това е механизъм, по който HCV се стреми да избегне "унищожение" от имунната система. Може би имунната система се затруднява да произведе специфични антитела и лимфоцити, насочени срещу толкова разнообразни чужди агенти и в това се крие причината за големия процент от случаи, в които хепатит С става хроничен (имунната система не може да елиминира причинителя, който се променя непрестанно и инфекцията става постоянна). По какъв начин човек се заразява от хепатит С? Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване. Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник. Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са:
Заразяване от хепатит С не е възможно при:
Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени. Какъв е инкубационният период на инфекциозното заболяване вирусен хепатит С? Интервалът между първия контакт на организма с вируса и изявата на първите симптоми на болестта се нарича инкубационен период. Инкубационният период на вирусния хепатит е от 15 до 180 дни, но най-често е около 2 месеца. В продължение на колко време е заразноопасен болният от вирусен хепатит С? Болният
е заразноопасен (концентрацията на
вирусите в кръвта му е голяма) в края на
инкубационния период и по време на
заболяването. Кой боледува от вирусен хепатит С, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как? Хепатит С представлява около 15-20% от всички случаи на остър вирусен хепатит и е най-честият хроничен вирусен хепатит в Европа и Северна Америка. Около половината от случаите на чернодробна цироза и значителна част от случаите на чернодробен рак настъпват на фона на хроничен хепатит С. 3% от световното население е заразено с HCV. Честотата на заболяването е различна в различните части на света. Броят на новозаболелите от хепатит С е намалял десетократно в сравнение с 80-те години. Това се дължи най-вече на въведеното рутинно изследване на донорската кръв и кръвни продукти за носителство на хепатит С и на повишеното съзнание за предпазване от СПИН между венозните наркомани и другите рискови групи (двете заболявания имат общи механизми на предаване). Могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск за заразяване с вируса на хепатит С:
Имунната система на организма осъществява защитна реакция (имунен отговор) срещу вируса на хепатит С при заразяването с него. Поради генетичното разнообразие на HCV и мутиралите му варианти в един човек, в 85% от случаите имунният отговор не е ефективен (не може да елиминира вируса от тялото) и тогава се развива хроничен хепатит или носителство. След преболедуване от хепатит С (остър) е възможно повторно заразяване с друг генотип на HCV и развитие на заболяването наново както и хронифицирането му. Изследванията за потвърждаване на диагнозата (виж по-долу) откриват антитела (белтъци), насочени срещу вируса на хепатит С, в кръвта на болния, но те нямат изявена защитна роля в преобладаващия брой случаи. Съществува ли риск за плода при развитие на хепатит С по време на бременност? Не съществуват убедителни доказателства в полза на твърдението, че развитието на хепатит С по време на бременността може да предизвика аборт, преждевременно раждане или увреждания на плода. Съществува малък риск за заразяване на новороденото с вируса на хепатит С по време на раждането от болна от хепатит С майка. Няма данни за предаване на вируса от болна майка на новороденото при кърмене. Хепатит С - симптоми, диагноза, лечение
Какви са симптомите (оплаквания, които предизвиква) на вирусния хепатит С? Както бе споменато по-горе инфекцията с HСV може да протече безсимптомно, като остър вирусен хепатит и като хроничен вирусен хепатит С. В болшинството от случаите (80-85%) оплакванията липсват, оскъдни са или леко изразени и само в около 15% се изявява заболяване със симптомите на остър хепатит. В 20% настъпва оздравяване, а в 80% се развива хроничен хепатит. В 20%-те процента, в които хепатит С инфекцията предизвиква симптоми на остро чернодробно възпаление първите оплаквания се появяват след около 2-3 месеца (след заразяването с HCV) и най-често са следните:
Болшинството от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно като аниктерични форми (без жълтеница). При жълтеничните форми след около месечна давност на изброените по горе симптоми се появява жълтеница (трябва да се обърне внимание, че жълтеницата е симптом на някакво заболяване, а не болест сама по себе си!): дължи се на отлагане на пигмента билирубин по кожата и видимите лигавици; при вирусните хепатити жълтеницата има рубиново-червеникав оттенък; жълтеникавото оцветяване се забелязва най-напред по склерите ("бялото" на очите) и долната повърхност на езика, а след това и по цялата кожа; често болните не забелязват сами промяна в цвета на кожата си, а това отбелязват роднините и заобикалящите ги хора. Жълтеницата трае 12-15 дни и след това постепенно изчезва. Често паралелно с жълтеницата е налице значителен сърбеж по кожата и увеличение на черния дроб. Състоянието на болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата (само за развиващия се остър хепатит С). В малък процент от случаите вирусният хепатит С протича фулминантно (светкавично); в тези случаи за много кратко време се изявяват симптомите на остро настъпила чернодробна недостатъчност с унесеност, замъгленост на съзнанието до кома, изявена жълтеница, подуване на корема вследствие на събирането в коремната кухина на свободна течност (асцит), поява на отоци по краката, намаляване на уринирането, поява на кървене от лигавиците и кожата, наличие на кръв в изпражненията и т.н.; тази форма на хепатит може да доведе до бързо изпадане в чернодробна кома и смърт. В преобладаващият брой от случаите инфекцията с HCV протича без никакви оплаквания или с оскъдни такива. Много често заболяването се изявява само с лесна уморяемост и загуба на тегло. Оплакванията може да се явяват и изчезват, имитирайки "обикновена настинка" или "неразположеност". В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните усложнения:
Хепатит С предизвиква и редица оплаквания, които произлизат от други органи, освен черния дроб. Тези симптоми обикновено се наблюдават при по-дълъг ход на инфекцията и изявата им не зависи от тежестта на болестта. Най-честите от тях са следните:
Кога се налага да потърсите лекарска помощ Потърсете лекарска помощ ако развиете горе изброените симптоми на остър хепатит. Ако оплакванията Ви са тежко изразени е възможно да се нуждаете от лечение в болница. Ако Ви е известно, че страдате от хронична инфекция с хепатит С и развиете симптоми на напреднало чернодробно заболяване като подуване на корема и отоци по краката, объркване или жълтеница, потърсете незабавно лекарска помощ. Обърнете се към лекар ако забележите следните симптоми, предполагащи риск за наличие на вирусен хепатит:
Потърсете лекар ако спадате към изброените по-горе рискови групи; ако сте имали сексуален или друг рисков контакт с човек, за когото смятате, че може да е заразен от хепатит С, за да Ви бъдат направени съответните изследвания. Към какъв лекар трябва да се обърнете В случай, че прецените, че се нуждаете от лекарска помощ, обърнете се към Вашия личен лекар. Ако прецени, че е необходимо, той ще Ви насочи за консултация от лекар специалист, в случая това е лекар инфекционист (специалист в откриването, лечението и предпазването от всякакви заразни болести). Как се поставя диагнозата? Диагнозата обикновено се поставя въз основа на клиничния преглед и някои изследвания. Чрез определени рутинни изследвания, страдание на черния дроб може да се открие случайно по време на профилактичен преглед или преглед по друг повод, тъй като в голям процент от случаите инфекцията с вируса на хепатит С може да даде оскъдни или никакви оплаквания. Нерядко се откриват направо някои от усложненията на вече хроничния хепатит С (пациентът е имал слабо изразени или никакви оплаквания, докато увреждането на черния дроб е напредвало). По време на прегледа, лекарят ще Ви разпита подробно за вашите оплаквания, тяхната характеристика и начин на поява, факторите, които ги облекчават или засилват. Важна е информацията относно прием на лекарства и алкохол, контакт с химикали и вредни вещества, професия, месторабота, контакт с болен от хепатит А, контакт с болен от хепатит В и С, хигиенни и хранителни навици, полов живот, брой и смяна на сексуални партньори, извършвани в миналото хирургични или стоматологични манипулации, преливания на кръв и кръвни продукти, подлагане на хемодиализа, венозно инжектиране на наркотици, правени в миналото ваксинации и т.н. След този "разпит" лекарят ще Ви прегледа обстойно като обърне внимание на евентуалното наличие на белези на чернодробно заболяване и усложненията му като жълтеникаво оцветяване на очите, кожата и долната повърхност на езика, наличие на кожен обрив, подуване и болки в ставите, влажност на лигавиците и наличие на налепи по тях, както и болка или тежест в горната част на корема и дясното подребрие, наличие на свободна течност в коремната кухина и увеличение на черния дроб, отоци по краката, отслабване на всички мускули и др. Ако данните от прегледа сочат вероятно заболяване от хепатит, лекарят ще назначи някои изследвания за да потвърди или отхвърли наличието на хепатит, както и да определи вида му (вирусен, алкохолен, медикаментозен, автоимунен или токсичен) и причинителя му ако е вирусен:
Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца). Ако изследването се направи в този период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се HCV инфекция. Антитела могат да не се образуват и при лица с потисната имунна система като болни от СПИН, пациенти на хемодиализа, раково болни и такива на имунопотискащо лечение (всички те спадат към рисковите за развитие на хепатит С групи). В тези случаи както и в случаите, когато се налага прецизиране на диагнозата (изясняване на въпроса дали пациентът страда от остър хепатит С, преболедувал е от хепатит С или в момента в него се развива инфекция без симптоми) се извършва изследване на вирусни частици. Такова изследване търси наличие в кръвта на пациента на вирусната генетична информация-неговата молекула РНК (рибонуклеинова киселина). Наличието на значително количество вирусна РНК свидетелства за активно размножаване на вируса, независимо дали то е съпроводено от наличие на оплаквания и промени в чернодробните ензими. Същото изследване се използва и за проследяване на ефекта от дадено лечение на хроничния хепатит С и дава информация за заразността на болния и прогнозата на инфекцията. Специфични изследвания, които разграничават подвида на вируса, причинил инфекцията у даден болен; това има отношение относно начина на лечение и прогнозата за повлияване на заболяването от него При данни за обилно повръщане с обезводняване могат да се изследват стойностите на серумните електролити. Чернодробна биопсия - чернодробната биопсия е високоспециализирано, инвазивно изследване на черния дроб, което не се извършва рутинно; то се прилага в случаите, когато заболяването придобива хроничен ход, в случаите, когато налице е чернодробна цироза (краен етап на чернодробно увреждане вследствие на различни заболявания), както и в случаите когато серологичните изследвания сочат инфекция с HCV, а пациентът няма оплаквания и отклонения в другите изследвания ( така може да се открие "тихо" протичащо увреждане на черния дроб, което би се изявило в много напреднал стадий). Изследването се извършва по следния начин: при стриктно спазване на стерилни условия и след обезболяване с дълга игла се прониква в черния дроб и се "изсмуква" миниатюрно парченце тъкан от него. Взетият материал се изследва под микроскоп след различно оцветяване. Изследването дава важна информация относно състоянието на органа, изразеността на възпалителния процес и степента на увреждане на черния дроб, резултатите от евентуално провежданото до момента лечение, прогноза за развитието на процеса и план за най-ефективно лечение. Обикновено за поставяне на диагнозата "хепатит С" не се налага извършването на чернодробна биопсия. Доказване на извънчернодробните прояви на хепатит С - за потвърждаване на криоглобулинемията се откриват специфични студови антитела в кръвта на болния; за доказване на васкулит или гломерулонефрит обикновено се взема биопсия (миниатюрно парченце тъкан) от подкожие или мускул, бъбрек и др., които се изследват под микроскоп. Какво е лечението? Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се нуждаят от лечение. Нуждата от лечение се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите от биохимичните чернодробни и серологичните изследвания, резултата от чернодробната биопсия, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта на пациента, риска от развитие на нежелани ефекти на противовирусното лечение и т.н. Преценката за започване на лечение е индивидуална. Обикновено лечението на острия хепатит С (протичащ с изявени симптоми) е само поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията както при всяко друго вирусно заболяване. Лечението може да се провежда в домашни условия, само тежко протичащите случаи се хоспитализират (приемат в болница). Лечението на острия вирусен хепатит С (това са само 15% от случаите!) се състои от спазване на определен хигиенен режим и прилагане на поддържащо лечение:
Естеството на инфекцията налага контролни прегледи, съчетани с извършване на биохимични и серологични изследвания. Ако резултатите сочат непълно оздравяване и тенденция към продължаване на болестния процес (хронифициране на хепатита) може да се наложи извършването на чернодробна биопсия. В зависимост от състоянието на болния и резултата от биопсичното изследване се взема решение за лечение на вече хроничния хепатит С. На лечение се подлагат обикновено и пациентите, при които се открива безсимптомно протекло увреждане на черния дроб. Лечението на хроничния хепатит С показва различни резултати при отделните болни, има значителен брой странични ефекти, представлява сериозен медицински проблем и е постоянно развиваща се и подобряваща се насока в медицинската практика. Понастоящем лечението се провежда с противовирусни лекарства (поотделно или комбинация), които намаляват размножаването и възпроизводството на вируса, подпомагат спонтанното възстановяване на черния дроб и активизират имунната система на организма в борбата и за унищожение на вируса и очистване на организма от инфекцията. Използват се главно препарати съдържащи интерферон алфа 2б и противовирусния препарат Рибавирин. Интерферонът се прилага инжекционно по схема обикновено за 1 година месеца (такъв е вариантът за лечение на най-разпространения генотип на вируса в България; инжектира се 3 пъти седмично, вече съществуват и по-нови форми пегелиран интерферон, които се инжектират само веднъж седмично и са по ефективни срещу HCV). Лечението с интерферон не се прилага при болни с депресия, автоимунни и сърдечни заболявания, напреднало заболяване на щитовидната жлеза и диабет, при злоупотребяващи с алкохол, както и при болни, при които вече се е развило много тежко увреждане на черния дроб и цироза. лечението с интерферон има значителни странични ефекти (най-честите наподобяват симптомите на настинката и грипа, изострят се също така автоимунни заболявания) и висока цена. За подобряване на резултатите понастоящем интерферонът се прилага почти винаги в комбинация с Рибавирин. Рибавиринът се прилага като таблетки, има по-малък брой нежелани ефекти, най-важен от които е развитие на анемия (намален брой на червените кръвни клетки и намален капацитет на кръвта за пренасяне на кислород). Комбинираното лечение показва добри резултати (намаляване на вирусните частици в кръвта почти до 0 по време на лечението и задържането на този ефект в рамките на 6 месеца след курса на лечение) в 55-60% от лекуваните (в зависимост от подвида на вируса). За съжаление в немалка част от тези случаи настъпва повторно развитие на инфекцията след 6-ия месец. След всеки курс на лечение следва редовно проследяване на пациента с извършване на изследвания, в случаите, когато е необходимо, се провеждат повторни курсове на лечение по определени схеми. В малобройните случаи на светкавично протичащ остър вирусен хепатит С (фулминантен хепатит С) и в случаите на окончателно и безвъзвратно увреден черен дроб (развила се вече чернодробна цироза) вследствие на хроничния хепатит С (неповлияващ се или лошо повлияващ се от лечението), единствена лечебна алтернатива представлява трансплантацията на черен дроб. Освен трудностите, свързани с намиране на подходящ донор и осъществяване на сериозна оперативна намеса, съществува и голям риск от повторно заразяване на трансплантирания орган с вируса на хепатит (това настъпва в около 1/4 от трансплантираните). Както беше казано по-горе, хепатит С е инфекция на целия организъм, а не само на черния дроб, поради това след трансплантацията, наличните в други органи и тъкани на тялото вируси мигрират по кръвен път в черния дроб и започват да се размножават. Лечение на извънчернодробните изяви на хепатит С се налага рядко. Те обикновено се повлияват от лечението на хепатита и отшумяват с очистването или стихването на HCV инфекцията
Какви мерки трябва да предприемат носителите на хепатит С? Носителите на хепатит С (тези с хроничен хепатит в активна или неактивна фаза както и напълно безсимптомните носители) трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В, в случай, че не са прекарали тези заболявания (това се прави за да се предотврати изключително тежкото увреждане на черния дроб, което би настъпило ако се насложат инфекциите с различните хепатитни вируси). Поради същата причина безсимптомните носители както и хората с изявен хепатит С не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема на повечето лекарства. Носителите не трябва да споделят с други хора бръснарски ножчета и принадлежности, четки за зъби или други предмети, които могат да бъдат замърсени с кръв. Желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват презервативи, да избягват честа смяна на партньорите). Преболедувалите от хепатит С, както и носителите на вируса (включително болните от хроничен хепатит) не трябва да даряват кръв и органи и са длъжни да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки, пиърсинг и т.н.). Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата? Дългосрочната прогноза за болния от хепатит С варира в голяма степен в отделните случаи и зависи от много фактори (не всички от тях са изяснени от съвременната медицина). Най-често срещаното и сериозно усложнение на инфекцията с хепатит С е развитието на хроничен хепатит С, чернодробна цироза и техните усложнения: около 15-20% от заразените с HCV успяват да се "изчистят" напълно от инфекцията в рамките на 6 месеца, т.е. преболедуват от остър вирусен хепатит С и оздравяват напълно; до 80-85% от заразените с HCV развиват хроничен хепатит С (това се изяснява най-рано на 6-ия месец); след около 20 години на хронична хепатит С инфекция (протекла със или без оплаквания и промени в изследванията) около 20% от хората развиват чернодробна цироза (виж по-долу) и 1% до 5% развиват първичен чернодробен рак; при развила се вече чернодробна цироза, пациентите без оплаквания преживяват 10 години в 80% от случаите, докато по-малко от половината от пациентите, развили цироза с чернодробна недостатъчност и усложнения като кървене от варици на хранопровода или тежка жълтеница и енцефалопатия, преживяват 5 години. Навременното и правилно прилагане на противовирусното лечение подобрява значително прогнозата за крайния изход от заболяването. Ако не бъде прекратено (в резултат на защитата на имунната система с или без помощта на лечението) чернодробното увреждане води до втвърдяване на органа и дифузно разрастване на неработеща съединителна тъкан, състояние, което се нарича цироза и се получава често след дългогодишна злоупотреба с алкохол. Промененият по този начин черен дроб не може да изпълнява функциите си (черният дроб на човека изпълнява изключително важни функции като преработка на лекарства и токсични вещества, складиране на енергийни резерви, производство на белтъци на кръвосъсирването и имунно активни белтъци, производство и отделяне на пигменти и много други), което се означава като чернодробна недостатъчност. Единственото окончателно лечение на чернодробната недостатъчност е чернодробната трансплантация. Други усложнения на вирусния хепатит С са извънчернодробните му прояви като криоглобулинемията, гломерулонефритът и др. Може ли да се предпазим от вирусен хепатит С? Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатит А и В, не е създадена ваксина срещу HCV както и не разполагаме с имуноглобулин (готови защитни антитела срещу вируса) срещу вируса. Това се дължи в голяма степен на генетичното разнообразие на вируса (съществуват генотипове и под-генотипове, както и многобройни мутирали варианти на вируса в един заразен човек). Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда само до избягване на рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите на вируса, от друга страна (виж по горе):
(http://www.puls.bg) |
В
клиниката по неонатология на УМБАЛ –
Плевен групата фасилитатори се срещна с
д-р Йонка Марчева, която сподели
трудностите по реализирането на
проектите в клиниките по акушерство,
гинекология и неонатология , и как и
доколко са преодолени от координаторите
. 
